из дневник на програмист
Из дневник на програмист:
Понеделник - Днес инсталирах Windows'95. Иска ми се да умра...
Вторник - Днес upgrade-вах W95 до Windows'98. Да бях умрял вчера...
0
Из дневник на програмист.
Понеделник:
- Днес инсталирах Windows'95. Иска ми се да умра...
Вторник:
- Днес upgrade-вах W95 до Windows'98. Да бях умрял вчера...
2
.::Задача за Програмисти. А така също и решенията::. :)
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
1
Новосформиран полк потегля на обучение. Пристигайки в едно село полка се разквартирува за
няколко дни почивка. Към полка имало и войскови писар, който водел дневник за събитията, случващи
се докато войската пътувала или където и да спряла всеки ден бил описван подробно. Из бележките
на писаря:
Ден Първи:
Пристигнахме в някакво забравено от Бога село. Момчетата се настаниха по къщите и всичко вървеше
както обикновено. Същата вечер полковника взе повечето командири и изчезна на някъде като каза, че ще се връща скоро. Войската като разбра за това се отдаде на пирове и гуляи. Нахълтаха по селските
кръчми и изпиха всичкото пиене на селото.
Ден Втори:
Все още никава вест от полковника. Положението се влошаваше с часове и храната на селото се изчерпи.
Ден Трети:
Не стига, че всичко де що може да бъде изядено и изпито свърши, ми започна и с*ксуален нагон да вършее из войската. Всички жени в селото бяха на*бани и то многократно.
Ден Четвърти:
След предната вечер жените в селото се свършиха. Деморализацията бе пълна. Подкараха и мъжете наред.
Ден пети:
Най-накрая полковника се завърна... и настана един разврат...
0
Лъв броди из пустинята
Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал:
Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал:
Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си:
Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си:
Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++:
Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада:
Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи:
Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист:
Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър:
Въръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър:
Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег:
Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител:
Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер:
Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка
1
История на България в IRC каналите
из "Хрониките на Плиний Стари"
...и хан Кубрат събра синовете си и им каза: "Синове мои, стига сте квасили тоя йогурт! Я вземете по една клавиатура и я строшете о коляното си. Айде сега вземете по едно флопи и го строшете на две. Браво! А сега вземете по един монитор и го строшете!
Синовете на хана изпълниха повелята на хан Кубрат и после най-големият програмист сред оногундурите Бат`Баян попита отца си: Тате, счупихме цялата офис техника във Фанагория! Каква е поуката?
А Кубрат им рече: "Поуката синко, е друг път да не вкарвате вируси в компютрите!"
- из "Кондиките на Скилица и Кедрин"
...йощ помня как хан Крум с ник "Stra6ni" даде дилийт на византийската армия във Върбишкия портал, а от главата на император Никифор си направи "Рисайкъл бин".
- из "Житие на Никита Хониад"
...И в лето господне 863-то княз Борис и българите приели християнството, за да има икони, на които да кликват. После синът му Владимир Расате стана системен администратор и пусна вирус в християнската операционна система. За да сейвне своето дело, княз Борис се рилоудна и даде "шът даун" и на двата монитора на Расате."
- из "Панонски хроники" - версия 1.0
"Брате Кириле, ибо защо трябваше да се логваме сред тия словене и да им програмираме шрифтовете на глаголица?"
- из "Панонски хроники" - версия 2.0
Поради компютърна неграмотност брате Методие! Tahoma ни се мамата с тая глаголица! Ядохме го големия Courier и ни се отели Times New Roman-a!"
- из "История славянобългарская"
О, неразумни юзъре! Поради что се срамиш да се наречеш чатър. Прочее и преди болгарите са имали "Правец-8" и "Правец-16", но предпочитаха да пишат "чертами и резками", защото им беше по-лесно от "Бейсик..."
- из "Кървавия имейл"
Мили братйа юзъри!
Когато четете този и-мейл въстаническият банер се вее над турския сървър, а юнаците се целуват по улиците. Или са пуснали нова версия на "Уиндоус", или съм влязъл в гей порно сайт."
- из "Писмо на Христо Ботйов до неговия законен брачен провайдър"
"Мила ми Интернето! Искам да знаеш, че после чата и айсикюто любя най-много да даунлоудвам mp3-ки и "матуре олдер сех". Ако се чудиш защо ти пиша, либе ле, ще ти кажа! Имам още трийсет минути на акаунта, а и тук на кораба "Радецки" имат много бърз интернет."
3
Метод за хващане на лъв и поставянето му в клетка
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал:
Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "RangeCheck Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимавате с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха вклетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благодаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го сконцентрирана киселина, слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока, гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Програмист и инженер се оказали на две съседни седалки в един самолет, по време на дълъг полет Лондон - Ню Йорк. На програмиста му било скучно и затова, предложил на инженера, да поиграят на една интересна игра: задават си въпроси, ако единия не отговори на другия, дава му $5, ако втория не отговори на първия и той му дава $5. Но на инженера му се спяло много, вежливо отказал и се обърнал настрани, да спи. Програмиста бил много настоятелен, дори предложил, ако той не отговори, да дава по $50, а инженера по $5. Инженера разбрал, че от досадника не може да се отървеш лесно и затова, се съгласил. Пръв попитал програмиста:
- Какво е разстоянието от Луната до Слънцето в 15 фаза?
Инженера, без много да мисли, извадил $5 и му ги дал. След това инженера задал своя въпрос:
- Кое е това животно, което се катери на три крака, а слиза на два?
Програмиста започнал да търси из лаптопа си, изровил, всички системи за търсене - нищо. Свързал се с библиотеката на Сената - нищо. Пратил запитване до академии на науките, нищо! Полета вече бил към края си, а инженера вече се бил наспал, когато програмиста, не издържал, извадил $50 и ги дал на инженера! Другия ги взел и тръгнал да слиза от самолета.
- Почакай! - казал програмиста. А кой е верния отговор?
Инженерът извадил $5 и му ги дал...
0
Нека да сме живи и здрави, но главно живи, защото много здрави се споминаха.
(професор по физика в СУ)
Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота.
(учителка по философия)
И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане.
(из лекция по Аудио-визуални средства във ВТУ)
Кой ще ми обясни разликата на различните постановки при свирене на обой? Ама, че сте тъпи! Всеизвесто е, че при Италианската школа са го лапали целия, а при Френската - до половината, с треперещ език!
(учител по инструментознание в музикална гимназия)
Колеги, ъук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него .
(асистент - ТУ-София)
Имам уши на най-невероятни места.
(учителка МГ Варна)
Откъде се взе тоя прах? Излизайте, излизайте, че ще се опрашим.
(учителка)
Дойчо, не си играй с крокодилите! Няма да можем да ги съберем!
(в час по практика в механотехникума във Варна)
Подчертайте с кръгче
(Учител по география)
С две думи - вулканизъм
(Учителка по география)
Стройте се от мен до другото дърво
(Учител по физическо)
От тия два жълти триъгълника, ше избереме синия!
(учителка по математика)
Докато съм тук и ви чукам на тази маса ще мълчите.
(учител)
Ученици можете ли да си представите колко много насекоми е имало в палеолита, това не са стотици, милиони, милиарди, а десет хиляди!!!
(учителка по биология)
Ученици, кой пожелание, ще ми носи топките...
(В час по физическо)
Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно!
(учител)
Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай.
(учителка)
И Мишо много добре се справя, само дето си слага пълния член отзад...
(учителка по немски език)
Дядо Йоцо чувствал новата действителност, но не можел да я усети.
(Анализ на учителка по литература)
Престанете да се изпразвате в часа ми!!! Имам предвид духовно!
(учител)
Момчетата са без облекло и се държат непристойно!
(забележка от учител по физическо)
Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах", нито "Ох"!
(учител в час по физика)
Точно вие ли момчета не знаете къде да поставите пълния член...
(учител)
Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвьрля през прозореца.
(учителка)
Бисере, веднага иэвади пищова между краката!
(учителка)
Застрашава живота на съучениците си, като хвърля тебешир по тях!
(забележка в бележник)
Ученикьт мете двора в час по биология!
(забележка в бележник)
Ученикът слуша музика в час по музика!
(забележка в ученически бележник)
Сега ти тургам среден, да знаеш че още няколко пъти ще те мина!
Няма да се събличам, направо почвам.
(учителка по литература)
Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате.
(учителка)
Другия път, като правите контролно, ще съблека всички момичета по монокини, да видя тогава къде ще си крият черешовите топчета.
(Учителка по история)
Искам да видя физиономии, които мислят.
(учителка)
Ще ви го покажа, за да го видите визуално.
(учителка)
- Чукането отвън ли ви разсейва, колеги?
- Да, но ще видят те! Следващия път ще ги пратим те да карат лабораторно, а ние ще чукаме!
(Между асистент и колега от ТУ-Пловдив)
Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.
(Учител по история)
Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ)
"Спи в час и гледа през прозореца"
(забележка в бележник)
Искам да усетя моето присъствие в твоята работа!
(Учител по рисуване към ученичка)
И в древността е имало генетични експерименти - кентаврите и сирените го доказват...
(Учител по фолософия)
Когато човек се задави, може да умре много сериозно
(Учител по биология)
Ученикът, който не си казва номера, ме нарича куче.
(Забележка в дневник)
...и да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
(Проф. Иван Русев-ТУ Варна)
Ученика се заключва с белезници за радатора в час по География
(Забележка в бележник - 28СОУ)
- Господине, как се решава тази граница?
- Абе заеби я тая граница! Решавай другите!
- Момченце, в момента си в час по история! Намираш се в 4-ти век след новата ера!
( Учител по история)
До края на часовете нямам часове!
Утре ще ви довърша.
Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали....
Ако още ведньж, ти отзад свирнеш, такава свирка ще ти извьртя...
Другата година няма да ви оставя така. Ще ви РАЗБИШКАМ през два чина!
Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз.
Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво, а на теб не.
Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ)
Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата.
(Учителка към своите ученици-абитуриенти)
О студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя и на мен ми се иска да късам, да късам.
"Каквото и да стане - Ботев си го вкарваме целия!"
(По въпроса за програмата по литература за десети клас.)
"Декамерон" е творба на с*ксуално-приключенска тема!
Назубрили сте текста, като коне с капаци!
(А.Н. учителка от 33ЕГ)
Който хлопа да не хлопа! Нямаме час по тъпанарство!
Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
(Учителка по физика в 91 НЕГ София)
Тук е написано черно на бяло със зелено.
(Учителка по литература в 12СОУ)
Ако не си дадеш бележника ще ти пиша в бележника, че нямаш бележник!
Гледай ги как изникват изпод чиновете. Никнат като гъби...
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.
Вие се смеете и аз се смея, но утре ще си разменим ролите!
При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е обратното.
(учител по обществознание)
Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена!
(На изпит по право, СУ)
Номер осми ми дава жежко железо да си изгорим рацете!
(Забележка в книжката от учител по трудово обучение)
След третия месец абортите са свързани с редица усложнения - тогава плодът е вече жив.
(учебник по акушерство)
Извънматочна бременност означава развитие на плода извън матката.
(пак там)
Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(лекция по психиатрия)
На изчезване е бесът в островните държави (Англия, Дания)...
(Учебник по епидемиология)
Борбата срещу изкуственото хранене трябва да се пренесе към преодоляване на модното увлечение да се "пази линия" сред майките, чрез... даване на личен пример, и др.
(Учебник по социална хигиена)
Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)
Токсико-иритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)
Целта на къпането е чрез изтривалка, сапун и вода да се смъкнат нечистотиите от тялото...
(Учебник по хигиена) (мерси, че ни осведомяват!)
Заслугата... принадлежи на Громашевский, който предизвиква експериментално инфекции у хора, а по-късно и у животни...
(Учебник по инфекциозни болести)
Какво само прескачате от круша на круша?
Стига сте се замеряли с домати
(На бригада за бране на ябълки)
Тази ябълка е първо качество... дори второ!
(пак там)
Димитре, от пет минути те гледам - половин час нищо не си написал!
(в час)
Ти в кошчето и с дъвката навън!
Ти, с дъвката, веднага в кошчето!
Ти, Плювай дъвката да я не плювам аз!
Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!!!
Не съм казал, но ще повторя...
Слагате точка и изречението продължава
Ето на тази картина ще видите как Исус Христос ще се приближи към еврейския народ, който няма да го изчака
- Говорихме ли за Майстора миналата година?
- НЕ (целият клас)
- Ами сега ще го довършим, човека...
В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.
- Колко минути остават до края на часа колеги - да или не?!?
- Стойността на тази константа не е константа...
- Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула...
- Аз като говоря не приказвам!
- Ти като говориш с мене ще мълчиш!
9
Из Дневника на Дядо Коледа
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"
9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма ку*ва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.
19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
0
.::Задача за Програмисти. А така сащо и решенията::. :)
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
3
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОЧАТЪРСКАЯ
ХРОНИКИ
- из "Хрониките на Плиний Стари": ...и хан Кубрат събра синовете си и им каза: "Синове мои, стига сте квасили тоя йогурт! Я вземете по една клавиатура и я строшете о коляното си. Айде сега вземете по едно флопи и го строшете на две. Браво! А сега вземете по един монитор и го строшете! Синовете на хана изпълниха повелята на хан Кубрат и после най-големият програмист сред оногундурите Бат’Баян попита отца си: Тате, счупихме цялата офис техника във Фанагория! Каква е поуката? А Кубрат им рече: "Поуката синко, е друг път да не вкарвате вируси в компютрите!"
- из "Кондиките на Скилица и Кедрин": "...йощ помня как хан Крум с ник "Stra6ni" даде дилийт на византийската армия във Върбишкия портал, а от главата на император Никифор си направи "Рисайкъл бин".
- из "Житие на Никита Хониад": "...И в лето господне 863-то княз Борис и българите приели християнството, за да има икони, на които да кликват. После синът му Владимир Расате стана системен администратор и пусна вирус в християнската операционна система. За да сейвне своето дело, княз Борис се рилоудна и даде "шът даун" и на двата монитора на Расате."
- из "Лексикона на Дионисий Псевдоареопагит": "Цар Симеон Велики. Любим период - златния ъпдейт на българската култура. Любимо занимание - да 4атя с френдовете. Любимо ядене - да ям чийзбургер. Любима група - да слушам Мая без Магапаса, защото Магапаса е от ромеите. Любима фраза - "Ти си роза, ти си крем, византийците ще ги ...ем".
- из "Панонски хроники" - версия 1.0: "Брате Кириле, ибо защо трябваше да се логваме сред тия словене и да им програмираме шрифтовете на глаголица?"
- из "Панонски хроники" - версия 2.0: " Поради компютърна неграмотност брате Методие! Tahoma ни се мамата с тая глаголица! Ядохме го големия Courier и ни се отели Times New Roman-a!"
- из "История славянобългарская": "О, неразумни юзъре! Поради что се срамиш да се наречеш чатър. Прочее и преди болгарите са имали "Правец-8” и "Правец-16", но предпочитаха да пишат "чертами и резками", защото им беше по-лесно от "Бейсик..."
- из "Кървавия имейл": "Мили братйа юзъри! Когато четете този и-мейл въстаническият банер се вее над турския сървър, а юнаците се целуват по улиците. Или са пуснали нова версия на "Уиндоус", или съм влязъл в гей порно сайт."
- из "Писмо на Христо Ботйов до неговия законен брачен провайдър": "Мила ми Интернето! Искам да знаеш, че после чата и айсикюто любя най-много да даунлоудвам mp3-ки и "матуре олдер сех". Ако се чудиш защо ти пиша, либе ле, ще ти кажа! Имам още трийсет минути на акаунта, а и тук на кораба "Радецки" имат много бърз интернет."
9
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
31
Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.
6